Проект на нов Закон за хазарта и филтриране на Интернет трафик
С проекта на нов Закон за хазарта, публикуван на Интернет страницата на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) на адрес http://www.dkh.minfin.bg/inner.php?cat=-1⊂=322, за първи път в българското законодателство се предлага държавен орган да може да налага филтриране на Интернет сайтове и ограничаване достъпа на Интернет потребители до определени сайтове.
По принцип проектът за първи път урежда законово възможността, след получаване на разрешение от ДКХ, и при наличие на определени условия (регистрация на домейн в областта .bg, разполагане на сървърите на територията на Република България и пр.), да се предоставят хазартни игри он-лайн.
Същевременно, чл. 22, т. 12 от проекта предвижда правомощие на ДКХ да „… взема решения за филтриране на сайтове на организатори на хазартни игри, които не са получили разрешения по този закон, както и за ограничаване достъпа на Интернет потребители до такива сайтове.“
Въвеждането на такова правомощие би било прецедент в българското право. До момента не са налице нито законови разпоредби, нито практика за осъществяване на филтриране на сайтове и ограничаване на достъп на потребители до определени Интернет адреси.
В срок до 05.08.2010 г. всички заинтересовани лица могат да дават своите писмени становища и предложения по проекта, адресирани до Държавната комисия по хазарта.
1 comment 23/07/2010
Делото Viacom с/у YouTube – битката спечелена, войната продължава
На 23 юни съдия Louis Stanton от федералния съд на Южния район на Ню Йорк уважи искането на YouTube да се произнесе със решение при съкратено производство (Summary Judgment) по делото Viacom v. YouTube. Делото бе заведено преди повече от 3 години от Viacom с искане да се установи, че YouTube носи отговорност за качването от потребители в най-популярния в света сайт за видеообмен на произведения без съгласие на правоносителите и да заплати обезщетение от над 1 милиард долара.
С решението си съдът потвърждава, че YouTube може да се ползва от закрилата на правилото за неотговорност на доставчиците на хостинг услуги съгласно американския Digital Millennium Copyright Act (DMCA). Съдът отхвърля тезата на ищците по делото, че тъй като YouTube има обща представа че чрез услугите на сайта се предлага нелицензирано съдържание, това лишава YouTube от възможността да се ползва от предвидената от закона защита за хостинг доставчиците. Според съда, сайтове като YouTube трябва да премахват само това съдържание, за което конкретно са уведомени – чрез посочване на съответното съдържание и интернет адреса (URL) на който е разположено. За доставчика не е налице задължение да осъществява мониторинг върху услугата, която предоставя и върху генерираното от потребителите съдържание – нещо, което е изрично посочено и в българския Закон за електронната търговия – чл. 17.
Решението на съдия Stanton е безспорна победа за YouTube; а поради известността на случая – и за всички доставчици на хостинг услуги (платформи за обмен на видео и музикални файлове; торент тракери и др.), които от различните краища на света наблюдават с интерес развитието на делото. При загуба за YouTube хиляди сайтове, базирани на генерирано от потребителите съдържание, ще трябва да преустановят дейността си поради сериозен риск да осъмнат някой ден с претенция срещу тях за десетки или стотици милиони долари. Войната между правоносители и доставчици, обаче, продължава – Viacom почти сигурно ще обжалва решението на първоинстанционния съд, така че до окончателното разрешаване на спора остават още много битки и много години.
Add comment 24/06/2010
VODO – безплатни филми, легални торенти
Безплатни филми, разпространявани чрез торенти – и при това без да се нарушават ничии права – възможно ли е това?
Явно да. Има сайтове като VODO (http://vodo.net/), които разпространяват филми, чиито автори са ги лицензирали под CC лиценз. Свалянето и споделянето на тези филми е безплатно и легално, с пълното съгласие на създателите им, като освен от сайта на проекта може да става и от всеки от големите торент тракери. След като свалят и гледат даден филм, потребителите могат да правят доброволни дарения, с които авторите на филмите да финансират бъдещите си проекти.
Един от последните проекти, публикувани във VODO, е пилотната серия на замисления като първи безплатен разпространяван чрез торенти сериал Pioneer One – http://www.pioneerone.tv/.
Пилотният епизод на фантастична тематика (САЩ, Канада, СССР, дете, космонавт, Марс, федерални агенти) е заснет само за 6000 долара, събрани чрез платформата за микрофинасиране Kickstarter. Актьори, оператор, композитори – всички работят за проекта безплатно. Идеята е чрез дарения (в размер от 5 до 100 долара всяко) да се съберат нужните 20 000 долара, за да се продължи със създаването на първите 3 епизода на сериала. Сериите се разпространяват под Creative Commons Attribution Non-Commercial Share Alike лиценз, което означава, че всеки може да ги записва, споделя и разпространява свободно, стига да не ги продава или изменя.
Предложеният модел е интересен, остава да докаже че е жизнен. Само за първите 5 дни от пускане на пилотния епизод на VODO и торент тракерите (т.е. от 16 до 21 юни) са събрани от дарения над 13 000 долара – което означава, че първият „торент“ сериал има всички шансове да бъде реализиран скоро.
В момент, в който в България на практика няма легални алтернативи за законно сваляне на филми от Интернет, сайтове като VODO дават уникалната възможност за българския потребител да гледа напълно законно, без ограничения за юрисдикцията публикуваното на тях съдържание, като плати само ако, доколкото и колкото иска. Без значение какви са художествените качества на Pioneer One (тях всеки може да прецени за себе си като свали и гледа филма), намирам начинанието и ентусиазмът с които се осъществяват за очарователни. Ето защо без колебание дадох своите 100 долара за каузата, и с интерес ще очаквам да видя развитието на проекта.
А вие очаквайте да видите името ми в благодарствените надписи на някой от следващите епизоди 
ПП. Фактът, че настоящят пост съвпада с новината, че МВР затвори сайта за безплатно четене и сваляне на книги chitanka.info не е случаен. В момента chitanka.info сочи към thepiratebay.org, а той от своя страна на началната си страница промотира активно Pioneer One – the first ever made-for-torrent series. Сайтовете с безплатно съдържание мигрират към торентите. Торентите създават нови сайтове с безплатно съдържание. Дали в тях е бъдещето (или краят) на авторското право?
Add comment 23/06/2010
Тайното филмиране от ТВ екип в старчески дом разрешено във Великобритания
Може или не може да се снима от журналисти със скрита камера е въпрос, който от известно време вълнува и българската правораздавателна система.
Във Великобритания в края на миналата година The High Court of Justice се произнася по въпроса в посока на допустимост на тайното филмиране при наличие на преобладаващ обществен интерес в решението си по делото BKM Ltd v British Broadcasting Corporation [2009] EWHC 3151 (Ch).
Фактите по случая са следните: BBC изпраща репотрер под прикритие в старчески дом и последният разкрива множество сериозни нередности. Преди излъчването старческият дом иска от съда да забрани на BBC показването на филма с твърдение че тайното филмиране представлява нарушение на правото на личен и семеен живот на обитателите на дома съгласно чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Решението на съда е, че по принцип филмирането без наличие на съгласие би могло да представлява сериозно нарушение на чл. 8 на ЕКПЧ; същевременно BBC има право да осъществява свобода на словото съгласно чл. 8 от ЕКПЧ и при упражняване на тези права следва да се търси баланс. Ето защо в конкретния случай следва да се приеме, че извършеното тайно филмиране е в обществен интерес, доколкото касае стандарта на полагани грижи в старческите домове и способността на държавата да следи за спазване на този стандарт. Налице е преобладаващ обществен интерес, поради което извършеното тайно филмиране не представлява нарушение.
1 comment 22/06/2010
Лицензиране на музика за рекламни цели – дело в Германия
С известно закъснение – попадна ми информация за решение на германския Федерален върховен съд от миналата година (Решение от 10 юни 2009 г. по дело no. I ZR 226/06).
С решението федералният съд постановява, че германската организация за колективно управление на музикални права – GEMA – няма право да лицензира правата върху създадените от членовете й произведения за ползване на музикалните творби в рекламни клипове.
Становището на съда е, че лицензионното споразумение между GEMA и нейните членове не покрива правата на членовете за използване на техните музикални произведения за рекламни цели. Подобни права нито са изрично прехвърлени на GEMA, нито може да се смята, че са отстъпени имплицитно в съответстивето с целта на договора, доколкото правоносителите биха могли сами да управляват отстъпването на тези права. Ето защо GEMA не е оправомощена да отсъпва правата върху музикални произведения на членовете си за рекламни цели и рекламодателите следва да уреждат тези права директно с правоносителите.
Add comment 17/06/2010
Присъда срещу директори на Google в Италия 2 – анализ на решението на съда в Милано
С решение от м. февруари т.г. съдът в Милано осъди висши служители на Google за това, че са допуснали в платформа за обмен на видео файлове да се публикува видео клип, съдържащ кадри на тормоз срещу дете, страдащо от синдрома на Даун.
След публикуване на пълния текст на решението на миланския съд през април то става обект на многобройни анализи. Коментарите на адв. Лаура Лигуори от Portolano Colella Cavallo можете да прочетете тук – http://www.lexology.com/library/document.ashx?g=693d7ad4-1f9c-4186-acd3-1b8a136eba3a#page=1.
Изводът, който могат да си направят всички управители и директори на дружества, които предоставят услуги по хостинг на генерирано от потребителите съдържание е, че е особено важно при публикуване на такова съдържание потребителите да бъдат ясно информирани, че е необходимо да са получили съгласието на лицата, които участват в съответния клип/снимка. Липса на подобно уведомяване може да ангажира отговорността на доставчика на услугата, и колкото и невероятно да звучи, и наказателната отговорност на лица, които го представляват и управляват – засега в Италия, може би по-късно и в други страни.
Add comment 05/06/2010
15-ти годишен доклад на ЕК за прогреса на телеком пазара
Миналата седмица Европейската комисия публикува петнадесетият си годишен Доклад за 2009 г. за прогреса на единния пазар за електронни съобщителни услуги (Progress Report on the Single European Electronic Communications Market 2009 (15th Report)), заедно с Приложение 1 и Приложение 2 към него. Както всяка година докладът съдържа подробен анализ на точното въвеждане и изпълнение на регулаторната рамка и развитието на телеком пазарите в страните-членки на ЕС, илюстриран с множество сравнителни таблици и графики. Едно от основните заключения на доклада е, че в областта на електронните съобщителни услуги все още не е налице еднинен пазар:
„Така например, в петте страни-членки с най-високи цени за терминиране на мобилни обаждания на едро, тези цени са 2,5 пъти по-високи от цените в петте страни-членки с най-ниски цени… Тез разлики се подсилват от неуспешното прилагане на регулаторните мерки по последоватален, навременен, прозрачен и предвидим начин и от липсата на капацитет на националните регулаторни органи да дейсват в условията на нови технологични и пазарни развития. Потребителите и бизнесът все още са изправени пред 27 различни пазара и по тази причина не могат да се възползват от икономическия потенциал на единния пазар.
… цените (на дребно на обажданията в мобилни мрежи) все още варират в широки граници – от 0,04 евро в Латвия до 0,24 евро в Малта. Тези разлики не могат да бъдат обяснени единствено със специфика на отделните пазари, и показват, че засега няма единен пазар.“
Частта от доклада, посветена на България може да бъде видяна на следния адрес – http://ec.europa.eu/information_society/policy/ecomm/doc/implementation_enforcement/annualreports/15threport/bg.pdf
Ето и някои от основните изводи и наблюдения, посочени в доклада, касаещи България:
При мобилните услуги:
Макар и проникването на мобилни услуги да е високо, потребителските цени за обажвания в рамките на същата мрежа (on-net) остават значително по-ниски от цените за обаждания в други мрежи (off-net), което принуждава потребителите да бъдат абонати на повече от един оператор. За да реши проблема за високите off-net цени, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) наложи постепенно намаляване на цените на едро между мобилните оператори.
При фиксираните услуги:
Пазарът на фискирани услуги е доминиран от историческия оператор (Виваком/БТК) и все още се характеризира с ограничена конкуренция. Броят фискирани линии намалява въпреки наличието на различни пакетни предложения от Виваком, основно поради замяната на фискирани с мобилни комуникации и увеличаване използването на VoIP услуги. Пазарните дялове на алтернативните оператори са все още малки и дори намаляват.
При интернет достъпа:
Проникването на широколентов достъп се увеличи несъществено през последната година, но остава най-ниското в ЕС (13%), въпреки силната конкуренция между различните технологии. Алтернативните оператори продължават да срещат пречки за навлизане на DSL пазара при използване продуктите на едро (битстрийм и необвъзран достъп), предлагани от историческия оператор. Забавените пазарни анализи на пазарите за достъп, които трябваше да бъдат приключени през 2009 г., се очаква да включат мерки за достъп до пасивната инфраструктура на историческия оператор.
Add comment 24/05/2010
Digital Agenda for Europe 2010
На 19.05.2010 г. Европейската комисия прие с комюнике (communication) Цифровия дневен ред за Европа (Digital Agenda for Europe). Това е първата от предвижданите 7 основни ициативи, които да залегнат в Стратегия 2020 на ЕС.
Digital Agenda for Europe, заедно със съпътстващите документи (включително Europe’s Digital Competitiveness Report и ICT Country Profiles) са публикувани на специално създаден уеб сайт – http://ec.europa.eu/information_society/digital-agenda/index_en.htm.
Документът посочва 7 приоритетни области за действие:
- създаване на дигитален общ пазар;
- подобряване на условията за взаимодействие между ИКТ продуктите и услугите;
- насърчаване на доверието и сигурността в интернет;
- гарантиране предоставянето на по-бърз интернет достъп;
- насърчаване на инвестициите в разработки и развитие;
- насърчаване на дигиталните грамотност, умения и включване; и
- прилагане на ИКТ при борба с климатичните промени, нарастващите разходи за здравеопазване и застаряването на населението.
В посочените 7 области Digital Agenda предвижда над 90 последващи мерки, 31 от които са законодателни и са описани в Анекс 1 към документа. Сред по-интересните от тях, които трябва да бъдат предприети още през 2010 г. са:
- Изготвяне на предложение за рамкова Директива за колективно управление за авторски права, с която да се създаде пан-европейско лицензиране за управление на правата он-лайн;
- Изготвяне на предложение за изменение на Директивата за електронната търговия:
- Преглед на регулаторната рамка на ЕС за защита на личните данни;
- Издаване на препоръка за насърчаване на инвестициите в мрежи от ново поколение.
В Анекс 2 са посочени основните цели, които трябва да бъдат постигнати, а именно:
- До 2013 г. в ЕС трябва да се постигне 100% покритие с широколентов достъп, като до 2020 г. скоростта на този достъп трябва да бъде поне 30 Mbps, а за поне 50% от населението – над 100 Mbps;
- До 2015 г. 50% от населението трябва да пазарува он-лайн и да използва услугите на електронното правителство;
- До 2015 г. трябва да изчезне разликата в тарифирането при обаждания по мобилни телефони в роуминг и национални обаждания.
Add comment 22/05/2010
Компенсационни възнаграждения върху празни носители и устройства – дело в Люксембург
От блога на Нели Огнянова научих за заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело C-467/08 на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург за прилагането на Директива 2001/29/ЕО за авторското право относно справедливото обезщетение на носителите на права при цифрово възпроизвеждане.
Делото е препратено със преюдициално запитване за тълкуване на чл. 5, ал. 2, б. б на Директива 2001/29/ЕО, която разпоредба касае заплащането на компенсационно възнаграждение от вносителите и производителите на празни носители и устройства, с оглед свободното възпроизвеждане за лични цели на авторски произведения от физически лица. Самите въпроси на испанския съд (на български) може да се видят тук: http://curia.europa.eu/jurisp/cgi-bin/form.pl?lang=BG&Submit=rechercher&numaff=C-467/08
Със становището си от 11 май 2010 г. генерален адвокат Trstenjak прави следните заключения, касаещи въпроса кога заплащането на подобно компесационно възнаграждение, което винаги е в тежест на крайния купувач на празни носители (CD, DVD, флаш памети и пр.) и записващи устройства (mp3 плеъри, DVD writer-и, хард дискове и др.) е наистина справедливо и дължимо в съответствие с Директивата:
- „Когато страна-членка избере да наложи система за облагане с компенсационно възнаграждение за правени частни копия върху цифрови записващи устройства и носители, това възнаграждение трябва, в съответствие с целите на чл. 5(2)(b) на Директива 2001/29 и контекста на тази разпоредба, да бъде по необходимост обвързано с предполагаемата употреба на тези записващи устройства и носителиза възпроизвеждане, покрита от изключението за лично копиране, означавайки че прилагането на това възнаграждение е оправдано само доколкото може да се предположи, че цифровите записващиустройства и носители ще се използват за лично копиране.
- Подходът на недискриминационно налагане на компенсационни възнаграждения, на база на правилото за свободно лично копиране, към предприятия и професионални лица, които явно закупуват цифрови записващи устройства и носители за цели, различни от възпроизвеждане за лично ползване, е несъвместим с концепцията за „справедливо възнаграждение“ по смисъла на чл. 5(2)(b) на Директива 2001/29.
- Национално законодателство, което недискриминационно предвижда заплащане на компенсационно възнаграждение при въпроизвеждане за лично използване на всички записващи устройства и носители, нарушава чл. 5(2)(b) на Директива 2001/29, доколкото не е налице достатъчна връзка между справедливостта на възнаграждението и ограниченията на правото за възпроизвеждане за лично ползване, което го обуславя, защото не може да се приеме че тези устройсват и носители ще бъдат използвани за частно копиране“.
Становището на генералния адвокат Trstenjak по дело C-467/08 се появява в изключително подходящ момент, в който българското Министерство на културата е изготвило и публикувало на сайта си проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните права, с който се предвиждат изменения именно на режима на заплащане на компенсационни възнаграждения в България (пар. 3 на проекта).
Add comment 15/05/2010
Проект на директива за борба с детската порнография предвижда задължение за Интернет филтриране
На 29 март 2010 г. Европейската комисия прие проект на нова Директива за борба със сексуалните злоупотреби и сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.
Директивата предвижда въвеждане на минимум на наказанията за посочените престъпления, криминализиране на определени престъпни деяния (напр. разлеждане на порнографски сайтове без сваляне на файлове), хармонизирани правила за разследване на тези престъпления, преследване на сексуалния туризъм извън границите на ЕС и пр.
Приемането на директивата става възможно след влизане в сила на 01.12.2009 г. на Договора от Лисабон, който позволява приемането с квалифицирано мнозинство на директиви в областта на правораздаването и вътрешните работи.
Чл. 21 на проекта за директива предвижда задължение за страните-членки да осигурят чрез законодателствата си възможност за блокиране на достъпа от Интернет потребителите на тяхна територия до Интернет страници съзържащи или разпространяващи детска порнография. Това означава въвеждане на задължение за Интернет доставчиците на филтриране на определено съдържание – т.е. блокиране на достъпа през техните мрежи до сайтове с детска порнография.
Представители на IT бизнеса определиха предложението като заплаха за открития характер на Интернет и накърняване на принципа на мрежовата неутралност. Повече по въпроса можете да прочетете в статията на PCWorld от 29 април – http://www.pcworld.com/article/195212/lone_it_industry_voice_speaks_out_against_eu_web_filter_plan.html
Add comment 09/05/2010
